Материалът Как да се справим с предизвикателствата на кръстосаната доминантност. е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

Като психолог с дългогодишен опит в работата с деца, често се сблъсквам с уникалните предизвикателства, които те срещат по време на обучението си. Сред тях една по-малко известна, но значима тема е кръстосаната доминантност. Това явление, което включва несъответствие между доминиращите страни на тялото, може да окаже съществено влияние върху моторните умения, концентрацията и академичните постижения на децата. Реших да пиша на тази тема, защото вярвам, че по-доброто и разбиране ще помогне на родителите, учителите и специалистите да подкрепят децата по-ефективно в техния път към успеха.

Кръстосаната доминантност или „кръстосана латералност“ е състояние, при което доминиращите страни на различни части от тялото не съвпадат.

Например:

• Човек може да е деснорък, но доминиращото му око да е лявото.
• Или да използва ляв крак като водещ, но да пише с дясна ръка.

Тази характеристика е свързана с начина, по който мозъчните полукълба си взаимодействат и управляват движенията и функциите на тялото.

Как функционира кръстосаната доминантност?

Най образно казано мозъкът е разделен на две полукълба:

• Ляво полукълбо: Контролира дясната страна на тялото и е свързано с логика, аналитично мислене, реч и последователност.
• Дясно полукълбо: Контролира лявата страна на тялото и е свързано с творчество, интуиция, визуално възприятие и пространствено мислене.

При кръстосана доминантност двете полукълба взаимодействат по различен начин, което може да доведе до някои уникални предимства или предизвикателства.

Чести примери за кръстосана доминантност

1. Дясна ръка – ляво око: Човек пише с дясната ръка, но при целене или гледане през телескоп използва лявото око.
2. Лява ръка – десен крак: Човек е левичар, но предпочита да рита топка с десния крак.
3. Лява ръка – дясно ухо: Човек използва лявата ръка, но предпочита да слуша телефона с дясното ухо.

Причини за кръстосаната доминантност

• Генетика: Унаследени черти могат да играят роля в начина, по който се развиват доминиращите страни на тялото.
• Ранно развитие: Начинът, по който бебето използва ръцете, очите и краката си в ранните години, може да повлияе на доминантността.
• Неврологична организация: Индивидуалните различия в начина, по който мозъчните полукълба управляват движенията, също могат да бъдат фактор.

Потенциални предимства

• Гъвкавост в мисленето и движенията: Хората с кръстосана доминантност често проявяват способност за творческо мислене и нестандартни решения.
• Добра адаптивност: Възможността да използват различни части от тялото в различни ситуации може да им даде предимство в спорта или изкуството.

Предизвикателства

Кръстосаната доминантност е естествена особеност, но може да доведе до някои предизвикателства в развитието, обучението и ежедневните дейности. Това се случва, защото взаимодействието между двете мозъчни полукълба не винаги е гладко, когато доминиращите страни на тялото не съвпадат.

Кръстосаната доминантност може да доведе до някои затруднения:

1. Затруднения с координацията

• Какво се случва: Хората с кръстосана доминантност може да изпитват трудности при синхронизиране на движенията между ръцете, краката и очите.
• Примери:
  • Невъзможност да следват с ръка обекти, които виждат с противоположното око.
  • По-бавно научаване на спортове, изискващи координация, като тенис или баскетбол.

2. Проблеми с четенето и писането

• Какво се случва: Зрителната информация от доминиращото око може да се обработва неефективно от мозъка, особено когато тя не съвпада с доминиращата ръка.
• Примери:
  • Прескачане на редове при четене.
  • Бавно или нечетливо писане.
  • Затруднения при следване на посока на текст (например отляво надясно).

3. Трудности с концентрацията и вниманието

• Какво се случва: Различията в доминантността могат да натоварят допълнително мозъка, което да доведе до проблеми с фокусирането.
• Примери:
  • Трудности с концентрацията по време на задачи, изискващи както визуален, така и двигателен фокус (например писане под диктовка).
  • Разсейване при изпълнение на задачи, които изискват преминаване от едно полукълбо на мозъка към друго.

4. Затруднения със зрително-пространствената ориентация

• Какво се случва: Когато доминиращото око не е синхронизирано с доминиращата ръка, може да има проблеми с преценката на разстояния и пространствени взаимоотношения.
• Примери:
  • Проблеми с точността при рисуване или подреждане на обекти.
  • Трудности при паркиране или спортове, които изискват преценка на разстояние, като футбол, волейбол и др.

5. По-бавно моторно развитие

• Какво се случва: Фината и грубата моторика може да се развиват по-бавно, тъй като мозъкът трябва да се адаптира към кръстосаната доминантност.
• Примери:
  • Забавено овладяване на умения като рязане с ножица, завързване на обувки или копчета.
  • Трудности с бързата смяна на посоки при движение.

6. Проблеми с паметта и обработката на информация

• Какво се случва: При кръстосана доминантност обменът на информация между двете полукълба на мозъка може да бъде по-бавен.
• Примери:
  • Затруднения с краткосрочната памет (например при запомняне на инструкции).
  • Трудности с обработката на сложни задачи, изискващи интеграция на визуални и моторни умения.

7. Затруднения в спорта

• Какво се случва: Спортовете, които изискват синхронизация между зрение и движение (например хвърляне на топка, жонглиране или каране на велосипед), могат да бъдат по-сложни за усвояване.
• Примери:
  • Невъзможност да се предвиди точната траектория на обект.
  • Забавени реакции при ловене на топка или уцелване на цел.

8. Умора и стрес

• Какво се случва: Налагането на допълнителна когнитивна и физическа работа за компенсиране на кръстосаната доминантност може да доведе до умора и чувство на фрустрация.
• Примери:
  • Умора след учене или задачи, които изискват визуално-моторна координация.
  • Повишена раздразнителност, когато задачите не вървят гладко.

9. Проблеми с ориентацията наляво-надясно

• Какво се случва: Хората с кръстосана доминантност често се объркват при определяне на ляво и дясно.
• Примери:
  • Бъркане на лява и дясна страна при указания.
  • Трудности при следване на сложни карти или маршрути.

10. Емоционални и социални предизвикателства

• Какво се случва: Чувството, че „нещо не е както трябва“, може да доведе до ниско самочувствие, особено ако липсва разбиране и подкрепа.
• Примери:
  • Чувство на неудовлетвореност или изолация в училище, ако детето изостава.
  • Тревожност по време на задачи, изискващи добра координация или бърза реакция.

Не пропускайте следващата статия с практически насоки, която ще излезе на 09.01.25. 

Материалът Кръстосана доминантност е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

Причини и възможни решени

Липсата на желание за учене сред децата се превръща във все по-голям проблем, който засяга много семейства и образователни системи по целия свят.

Всеки човек е уникален и носи своите годности, потенциал и темпо, но въпреки това съществуват няколко общи фактора, които допринасят за нежеланието за учене. Разглеждането на тези фактори и намирането на начини за преодоляването им може да помогне на родителите, учителите и самите деца да се справят с този предизвикателен проблем.

Липсата на мотивация за учене е един от проблемите, с които все по-често идват родителите при нас. Знаем, че мотивацията е вътрешен процес и мощен фактор на развитие. Децата могат да не виждат смисъл или полза от ученето. Именно затова ние възрастните сме отговорни за това да зародим интерес и любов към този процес.

Ако детето не вярва в своите способности и има ниска самоувереност, това също може да го демотивира.

            Децата на днешното време живеят във високо конкурентна среда, което има както позитивни, така и негативни последствия. В конкурентна среда често са мотивирани да се стараят повече, за да постигнат успехи. За да успеят в такава среда, децата могат да развият и усъвършенстват различни умения и способности. Постоянният натиск от борбата за доказване, стремежа да бъдат най-добри или опита да прескачат „летви“, които не са по силите им често водят до високи нива на стрес и тревожност! Децата, които не успяват да отговорят на високите очаквания, могат да развият ниска самооценка и чувство на неуспех, което се отразява негативно на тяхното самочувствие и увереност. Случва се дейности и интереси, които преди това са били източник на радост и удовлетворение, да се превърнат в източник на стрес, съпротива и пълен отказ от тях. Това е резултат от  прекалено силния фокус върху резултатите, а не върху процеса и удоволствието от него. Едно от възможните решения в този случай е  да се насърчава здравословна конкуренция, която акцентира на личното развитие и усъвършенстване, а не само на крайния резултат. Добре е децата да се научат на това, че техните успехи са важни и да бъдат поощрявани когато направят крачка напред, а не да бъдат сравнявани с успехите на другите! Така ще създадете психически здраво, самоуверено и добре развиващо се дете.

            Някои деца може да не реагират добре на традиционните методи на преподаване.
Различните стилове на учене – визуален, аудиален, кинестетичен – изискват различни подходи. Когато  учебният материал не е представен по начин, който да е интересен и разбираем за детето, то може да загуби интерес. В този случай водеща роля имат педагозите. Учителстването е призвание. Учителите  (особено в начална училищна възраст) са най-важните хора в изграждането на бъдещите личности! Позитивното окуражаване и признание за усилията на децата са важни за тяхното самочувствие и желание за учене. Когато подкрепим усилието на едно дете да научи нещо или да се справи със задача, която е била трудна за него, ще го мотивира много повече да положи максимални усилия. Разбира се активното участие на родителите в учебния процес на децата може да помогне за повишаване на мотивацията и успеха.

Родителите  са тези, които трябва да подкрепят децата в учебните им занимания, да ги насърчават и да показват интерес към техните постижения и усилия.

Отношението на значимите възрастни към авторитета на учителя, изгражда такова и у децата! Това е взаимно свързан процес, в който, а ко децата не са сами ще постигнат много по -добри резултати.

            Страхът от провал и неуспех е друг мощен фактор, който може да доведе до избягване на учебните дейности. В съвременната учебна система, количественото оценяване на знания стои пред качествения процес на ограмотяване и идеята да зародим любов към ученето у децата става все по-трудно постижима.

            Семейна среда е водещ фактор, определящ отношението към учебния процес. Липса на подкрепа или негативно отношение към ученето в семейството може да бъде значим фактор. Свръхочакванията, както и натоварването на детето с повече обучителни активности, отколкото може да поеме, също могат да дадат обратен резултат.

            Разбирането на всички тези фактори е ключово за намирането на ефективни стратегии за мотивиране на децата и подобряване на тяхното отношение към ученето.

Липсата на желание за учене сред децата е сложен проблем, който изисква внимателен подход и съвместни усилия от страна на родителите, учителите и самите деца. Чрез разбирането на основните причини и прилагането на подходящи стратегии за мотивация и подкрепа, можем да помогнем на децата да открият радостта и смисъла в ученето. Както във всичко, така и в този процес трябва да има баланс.

Психично здравото дете е това, което има време да играе!

Автор: Марияна Павлова
– клиничен психолог

Център за работа с деца МИКИ

Материалът Защо децата не искат да учат? е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

Двигателните умения започват да се развиват още при раждането ни. Първо се развива грубата моторика, която е отговорна за цялостната двигателна подвижност на новороденото. Благодарение на това бебето започва да се движи, да се обръща, сяда, пълзи, изправя, прохожда и т.н. След развитието на големите мускулни групи и овладяването на общата моторика следва развитието и усъвършенстването на фините двигателни умения.

Фината моторика е част от общото моторно развитие на човека. Тя е отговорна за редица основни, ежедневни дейности. Включва способността на детето да контролира малките мускулни групи на тялото, които отговарят за фините движения на ръцете, пръстите, очните движения, езика. Те участват в задачи като: самостоятелно хранене, миене на зъбите, обличане и събличане, откопчаване и закопчаване на копчета, връзване/развързване на връзките, игра, рисуване и пр.

Наред с всички ежедневни дейности фината моторика е тясно свързана с езиковото развитие на детето. Пръстите на ръцете са един от основните инструменти, свързани с фините движения и действия. В тях са разположени рецептори, които изпращат импулси, отговарящи за възбуждането на речевите центрове в мозъка. При упражняването на пръстите се ускорява процесът на съзряване и развитие на речевите му области.

Друга много отговорна задача на фините двигателни способности е свързана с усвояването на академичните умения – рисуване, писане, четене.

Играта е от особено значение за цялостното психомоторно развитие на детето. Дори съвсем елементарни на вид игри като завиване и хранене на кукла, редене на кубчета, игра с пъзел, нанизване, рязане – помагат на детето да стане по-сръчно. Съществуват редица игри, с които може да се забавлявате и да помогнете на своето дете да развива фината си моторика:

Играйте с глина или пластилин – моделирането и мачкането им въздействат благоприятно не само сръчността и подобряване на фините движения, но и разгръщат въображението и креативността на детето.

Нанизването на макарони и маниста, е забавно и освен, че стимулира въображението, спомага движенията на ръцете да стават все по-ловки и точни и развива зрително-моторната координация. Създава основа за по-добър захват, който ще подпомогне на детето в по-късен етап при усвояване на процеса на писане. И не на последно място подобрява вниманието и концентрацията, които са в основата на академичното развитие в по-късен етап.

Рисуването е една от най-любимите игри на децата и основна дейност подпомагаща тяхното развитие. Може да рисувате с пръсти в пясък, с бои за пръсти или просто да вземете моливи и бял лист хартия. Това е чудесна възможност детето да упражнява своите пръсти и така да подобрява и графомоторните си умения. За никого не е тайна, че посредством рисунката, децата не само развиват своето въображение, но и там намират сигурно пространство да изразят себе си и това, което мислят и чувстват.

Тук може да намерите някои забавни упражнения за развитие на графомоторните умения.

Играчките – няма дете, което да не обича да играе с играчки. Играта с играчки, както и повторението на определени действия водят до автоматизиране и подобряване на сръчността, която е жизнено важна за функционирането на всички нива. Забавно и под формата на игра децата развиват своите координация, сръчност, ловкост, концентрация, памет, пространствено мислене, аналитични умения и пр.

Играйте със своите деца! Това е безценно време, в което можете да бъдете заедно и да учите детето на споделеност, търпение и добро общуване. Играта е първата социална дейност, която подготвя детето за бъдещия живот!

Материалът Нарушения на фината моторика е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

Диспраксията е увреждане, засягащо двигателните функции и моториката (особено фината). Проявата на симптоми е с ранно начало и лесно забележими външни белези, което дава възможност за ранно диагностициране и включване на специализирана помощ.

Ранни маркери за диспраксия могат да бъдат забелязани още в ранен етап на детското развитие до 3 годишна възраст. Такива могат да бъдат лесна раздразнимост при бебетата, особено при приемане на храна. Това особено силно е засегнато когато е включена зрително-моторната координация (координацията ръка-око) при използване на лъжица и чиния, пренасяне на храната до устата и пр.

В по-късен етап около 5 години се отчитат сериозни затруднения в общата и фина моторика като : тромавост; затруднения в общата ориентация; затруднена ляво-дясна ориентация връзване на обувки, закопчаване на копчета, рязане с ножичка (и всякакви дейности изискващи участието на фина моторика);пренос на модел или преписване (което също е тясно свързано с нарушението на зрително-моторната координация). Засегнати са и способностите за обща организация като самообслужване при събличане и обличане; подготвяне на лични вещи; трудна концентрация и пр.

След 11 годишна възраст, когато се очаква детето вече да има зрялост за самоподготовка и отговорности, особено ясен предиктор е неспособността за самостоятелно планиране и организация (забравя различни неща нужни за училищни или дневни задачи; неспособност да менажира времето си) и пр. При ограмотените вече деца, които са усвоили писмената реч са характерни бавното писане, трудности да се пренася информация от учебника или дъската върху тетрадката, бързо изчерпване; лесно разсейване и пр. Могат да се наблюдават нарушения в речта, изразяващи се като аграматична реч или нарушения в словореда и плавността. 

Основните диагностични белези са видими с невъоръжено око и лесни за разпознаване, но важното, което трябва да се знае за диспраксията е, че при нея симптомите нямат връзка с неврологично увреждане (като ДЦП например), нарушения в зрението или интелектуален дефицит. Често, когато симптомите на някое нарушение са свързани с видими външни белези терапевтичната дейност се насочва към корекционна работа (като упражнения за фина моторика, усвояване на ляво-дясно, подобряване на почерка и пр.). Това безспорно е важен процес, но подобно на физиологичните проблеми (например: ако имаме температура аналгина ще я свали, но няма да излекува причината за нея). Така и в психотерапията. Усилията трябва да са насочени не само към корекционна подкрепа на видимите затруднения, но и да се потърси и работи с по-основни фактори, водещи до определено състояние. При диспраксията може да се наблюдава сензорна дезинтеграция; нарушения във вестибуларната функция; нарушения в гнозисните процеси (ритмов, времеви), двигателен контрол и др.

Ранното диагностициране и включване на специализирана работа дават по-добър шанс за развитие на максималния потенциал на всяко дете.

Материалът Диспраксия е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

Материалът За децата със СОП и СОТ е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

„Нищо не се среща по-често от оплакванията на родители, които не разбират децата си и на деца, неразбрани от своите родители„

Когато пораснем, често казваме „Аз никога няма да правя така с моето дете…“ Когато станем родители обаче реалността става друга – забравяме колко пъти сме чували думи като : „Не пипай!“, „Сега не може“, „Внимавай“, „Никога повече“…

Често забравяме, че децата имат чувства, желания, потребности и мисли, които не винаги съвпадат с тези на възрастните. Има разбира се и друга крайност: – „Моето дете ТРЯБВА да получи всичко, което аз не съм“. Така несъзнавано ги превръщаме в някой, който да преследва нашите несбъднати мечти. Понякога дори „жертваме“ себе си, нашите потребности, мечти и желания и забравяме, че имаме и наш живот, а това води до физическо, психическо и емоционално изчерпване. 

Всички знаем, че училище за родители няма. Учим се в движение, правим грешки, търсим съвети, но най-добрата рецепта е да е забравяме, че трябва да има баланс. Децата се нуждаят от авторитети! Трябва да имат ясно изградени правила и граници, за да се изградят като добре адаптирани личности в социума. От изключителна важност е да им се предостави възможността сами да правят избор, като имат поне две алтернативи. Ако сте решили, че е време детето ви да започне нещо ново – спорт, музика, танци. Дайте му възможност да усети, че то също участва в това решение. Можете да го заведете например на няколко тренировки в басейна, на тенис корта или в залата по художествена гимнастика. Нека само намери, това, което е най-близко до него. Разкажете му колко е важно човек да спортува и го попитайте къде му е харесало най-много.

Ако вие сте мечтали да станете балерина, футболист или цигулар, НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ТОВА Е БИЛО ВАШАТА МЕЧТА, а не тази на вашето дете!

Трудностите ни в общуването с децата произтичат най-вече от нагласите, който си създаваме към тях. Хармоничната връзка се създава по пътя на доверието и уважението към техните мисли и чувства. Добре е да се научим да чуваме това, което се опитват да ни кажат, защото доброто общуване се основава именно на това. 

Често в моите консултации родителите идват, защото дечицата им не им споделят нищо. Запитвали ли сте се защо е така? Обикновено това е сигнал, че детето не се чувства разбрано и прието от тях. В стремежа си да направим най-доброто за детето си понякога забравяме, че доверието е взаимен процес и е акт на приемане. Малчуганите споделят, че обикновено им казват какво „Не трябва“ или „Трябва“ да правят, но почти никога не ги питат „Искаш ли да…“. В много от случаите чуват „Какво не съм се справил!“, а не „С какво съм се справил добре!“, „Колко съм ги разочаровал!“, а не „Гордея се с теб!“ как „Някой прави нещо по-добре от мен!“, а не „Ти можеш това!“ и пр. Така децата започват да избягват споделянето, защото мама и татко „не харесват това“ или „ще ги разочаровам“ и т.н.

Ако детето ви не се е справило с нещо и му казвате всеки път: „Ти не можеш, защото не си се постарал достатъчно“ . Или „А защо 5, Митко има 6“ . Вместо „Браво, справил си се добре и знам, че можеш и още по-добре“… Ако винаги критикуваме детето, когато то не се е справило с нещо, защото няма нужните умения или не се е постарало повече, това води до все по-малко желание да опитва да прави нещо, защото няма да се справи или ще ви разочарова. Така се създава индивид с ниско самочувствие, чувство за вина и неинициативност. На децата трябва да им се дава възможност да допускат и грешки и да усещат, че сте до тях в такива моменти и ги обичате.

Не пренебрегвайте чувствата на детето! Вместо: „Стига си плакал“, „Хайде стига вече, ще ти мине“, „Не се ядосвай“ и др. Опитайте с: „Виждам, че си тъжен. Знаеш ли и аз понякога се чувствам така. Искаш ли да ми разкажеш за случилото се ?“
или „Ядосан си, когато аз съм ядосана обикновено ми помага…“. Бъдете искрени с тях, показвайте им, че и вие имате чувства и не се страхувайте да ги показвате. Това ще даде възможност на детето да се научи да разбира и разпознава, както своите, така и чуждите емоции.

Когато сгрешат, помислете за наказанията. Те трябва да бъдат винаги по едно за определено провинение. С ясен срок и яснота. Избягвайте реплики като „Взимам ти телефона завинаги“, „Никога повече няма да получиш…“ и пр. Не наказвайте с мълчание. По-добре поговорете с детето, обяснете му защо сте ядосани и му наложете някакво наказание. Да млъкнете и да затворите вратата зад гърба си не е добра идея. Това е най-страшното наказание за всяко дете, защото то не разбира това което е сгрешило и какво следва. Това поражда страх и вина.

Не забравяйте, че всичко през което вие сте минавали и сте изпитали важи и за вашите деца! 

Марияна Павлова

Материалът Kак да общуваме с нашите деца ? е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

Терминът умствена изостаналост обединява голяма група аномалии на психичното развитие, при което в различна степен страда интелектуалният статус. За означаване на понятието умствена изостаналост се използват много и различни термини. Това многообразие се определя от факта, че с умствена изостаналост се занимават различни професионалисти, които поставят различен акцент при проучванията си. За да бъде дефинирана умствена изостаналост е необходимо да се имат предвид не само генетичните и психични признаци, характеризиращи умствената изостаналост, но и социално адаптивните възможности на индивида.

Под умствена изостаналост се разбира обща интелектуална изостаналост, възникнала в период на развитието и асоциирана обикновено с понижени възможности за житейска ориентация.

УИ се характеризира със съпътстващи прояви на ограничения в адаптивните умения: комуникация, битови и социални умения, самообслужване. Изоставане се наблюдава в психомоторното развитие, което в зависимост от степента на УИ може да бъдат засегнати съответно в различна степен обща, фина моторика, и зрително-моторна координация. Забавен е темпа на зрителното възприятие, трудно се ориентират в нови и непознати, а и често в познати за тях ситуации. Характерни критерии при хората с интелектуален дефицит е понижената цветова сетивност; нарушена пространствена и времева ориентация; невъзможност да се разграничава същественото от второстепенното и емоционална незрялост.

Етиологията на това нарушение е обуслована от няколко фактори – генетични; инфекции и паразитни болести; наличие на тумори; травми, отравяния и пр. В миналото са се използвали три степени – дебилност, имбецилност и идиотия. С времето обаче тези понятия се превръщат в носители на негативно етикетиране на индивида, в стигма, отнасяща се както до страдащия индивид, така и до неговото обкръжение и близки. За това в МКБ и DSM тази нозология е описана като състояние на интелектуален дефицит или УИ, което може да бъде съответно – лека степен, при която коефициента на интелигентност (IQ) е между 69 и 50; умерена УИ – IQ е между 49 и 35 и тежка или дълбока степен на УИ , съответно IQ е под 20.

Всеки човек има уникални качества, интереси, годности и потребности. За хората с интелектуален дефицит е необходимо да имат добра организация на средата и дейностите, адаптивна среда, професионална помощ от добре подготвени специалисти. И нека да не забравяме най-важното !

– ТОЛЕРАНТНОСТТА КЪМ РАЗЛИЧИЯТА И УВАЖЕНИЕТО КЪМ ЛИЧНОСТТА НА ВСЕКИ НИ ПРАВИ ИСТИНСКИ ЧОВЕЦИ!

Марияна Павлова

Материалът Умствена изостаналост е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

Материалът Децата, компютрите и необятното интернет пространство е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

           Основният отговор е един и той е много успокоителен. Въображаемият приятел е феномен на израстването и в този смисъл родителят няма причини да се притеснява за психичното здраве на своето дете. Обикновено се случва да се появи такъв между 3-та и 5-та година. Правени са изследвания и проучвания по темата – в различни страни, с различна култура и език, се наблюдава същото, тоест тук наистина говорим за норма, а не за излизане от нея. Нещо повече, смята се, че деца, които имат въображаеми приятели, са по-чувствителни, с по-богато въображение и речников запас и по-емпатични. Разглеждайки го като възрастов феномен, той се очаква да отмине с порастването и разширяването на социалния живот на детето. В този смисъл би могло да се помисли за социалния му кръг, за честотата на срещите с връстници, за преживяванията му в дома и извън него – стимулирането им само биха била от полза.

 Как да се държим с въображаемия приятел – като малко се преоделеем и не отричаме съществуването му, него го има по някаква причина и ако го отричаме и „забраняваме“ да говорим за него вкъщи и пред други хора, най-вероятно причината ще си остане, но ще се създаде и друг проблем. Може да питаме за името му, за това какво обича, какво иска – това дава информация по индиректен начин за желанията на собственото дете.

Автор Цветелина Цветкова Център за работа с деца „МИКИ“

Материалът Детето и неговият въображаем приятел е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

Както знаем изучаването на чужд език започва от началното училище, като с времето той придобива все по-голямо значение, достигайки до гимназиалните класове, където чуждия език се явява един от предметите, с които учениците трябва да се подготвят за кандидатстудентски изпити. По-нататък много от програмите и специалностите, които децата желаят да запишат са именно онези, за които се полага изпит/ матура по език. И тук се поставя въпросът: Какво можем да направим , за да улесним процеса на учене на друг език при децата с дислексия?

Първото условие за успешното изучаване на езика при деца с дислексия е това да се съобразим с желанието на детето. Оставяйки ученика да избере сам какво му харесва, без да натрапваме мнението и желанията си като родители или учители, правим процеса на учене изначално по-успешен и със сигурност по-приятен.

Вторият език често изправя децата пред нов стрес и още веднъж пред всичко онова с което те вече се сблъскват всеки ден – проблемите в декодирането! Този път с друга езикова система, а понякога и с няколко такива ( когато е задължително изучаването на два чужди езика)

В някои случаи обаче вторият език е благотворна основа за това детето да се справя по-добре в ученето -особено, когато новият език се окаже по-лесен и системата на изразяване с чужд език пасне по-добре на начина на разбиране и декодиране на ученика с обучителни трудности.

Има няколко начина да се подходи към предизвикателствата при изучаване а

на чужд език:

1.  Да мислим в екип!

Екипната работа между ресурсни учители, преподаватели, родители е ключова за намирането на най-добрите подходи за работа с детето. Всички те трябва да си дават сметка за двойното натоварване, което детето с дислексия преживява, за да догони всеобщите стандарти. Не трябва да се забравя, за тревожността, стреса и разочарованието, които децата преживяват, когато след положения труд отново получават ниски и неудовлетворителни оценки. Откриването на интересите на децата и мястото, в което могат да се изразят свободно без да бъдат – категоризирани и оценявани е от огромно значение за това да се справят с ежедневните задачи.

•  Оценяваме ли старанието и труда?

Вторият подход е свързан именно с преразглеждането на „ всеобщите стандарти“ за успешно преминаване през учебния материал. За децата с дислексия и други обучителни трудности е добре да има модифицирани изпитни условия като – удължено време за изпълнение на задачите, асистиране по време на тестове, уголемен шрифт и опростяване на условията на задачите.

Със сигурност всеки преподавател знае кога децата полагат усилия и въпреки това им е трудно да усвоят нови знания и умения. Оценката върху положения труд , а не непременно върху резултата, рефлектира директно и върху формирането на самооценката и удовлетвореността на учениците от ученето и им показва , че те МОГАТ  и че това което правят – има смисъл!

•  Използване на времето извън учебната година

Най- подходящото време за изучаване на чуждия език включен в учебната програма или този, който ученикът предпочита е през ваканциите. Лятната ваканция е уникален шанс за подпомагане на учебния процес . Децата могат да се запишат на лятно училище, езикови школи, индивидуална подготовка, да четат и работят с родителите у дома.. Подпомагането на ученето през ваканциите намалява стреса през учебните месеци, когато се струпват всички учебни предмети.

4. Подкрепата и какво всъщност е важно!

Най-важното нещо което всички можем да направим за децата с обучителни трудности е това да ги подкрепяме безусловно и да вярваме в тях независимо от това какво системата отчита като „успех“ , ЗАЩОТО:

Първо, нашата система – социална и образователна – съвсем не е от най-успешните и не може да отговори на нуждите на специалното образование, както и да финансира индивидуални програми и планове за обучение на деца с обучителни трудности.

Второ – понякога различието не е затворена врата към общоприетото, а е отворена врата за уникалността, талантите, опита да дадеш повече от себе си и да развиеш толерантност към хората различни от теб самия – а това са именно, нещата, на които една система трябва да учи децата СИ!

Център за работа с деца „МИКИ“

Материалът Чуждоезиково обучение и дислексия? е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

Пинокио започва пътя си като едно „непослушно момче“. Дори още когато е дърво той започва да спори с баща си Джепето и веднага щом се превръща в кукла-марионетка той изоставя баща си и тръгва по следите на любопитството и желанията си, като основен мотиватор при него е търсенето на удоволствие, при липсваща самокритичност и чувство за отговорност. Нещо като типичното поведение на две годишното дете, когато изследва границите на света и другите около себе си.

Когато малкото мъдро щурче пита Пинокио, защо иска да избяга от вкъщи, той отговаря, че трябва да бъде изпратен на училище, а няма желание да се учи и предпочита да тича след пеперудите в полето, да катери дървета и да събира яйца от гнездата на птиците.

Първата лъжа в историята за Пинокио обаче не е изречена от него, а от неговия баща – Джепето, който продава палтото си, за да купи учебник на Пинокио, казвайки му, че го е продал, защото му било твърде топло с него. ( Класически пример за лъжа от страна на бащата, изречена с добри намерения). Той донякъде разбира добротата и жертвата на баща си, но все още не се е научил да живее в света на правилата и предпочита да бъде непослушен. Тази негова волност го правят лесен за манипулиране и при появата на хитреците – котката и лисицата, той попада в капана им и бива заблуден и изкушен да наруши правилата.

Лъжата на Джепето е често срещана в комуникацията и е добре да и обърнем малко повече внимание. Понякога всички изричаме така наречените благородни лъжи от добри намерения и загриженост към другите. Ако Джепето беше казал на сина си – „ Продадох палтото си, за да ти купя учебник“ – той би казал истината, но неговото послание към момчето щеше да бъде „ Виж жертвата, която направих за теб!“, но казвайки, че е продал палтото си, защото му е твърде топло с него, той предава посланието „Моето палто не означава толкова много за мен, но твоят ученик значи много повече и не искам да се чувстваш зле от това че съм продал палтото си“ Това е парадоксалното тук- лъжата в думите на Джепето е истината и разкрива значимостта на посланието, което отправяме към околните, и най-вече към децата. Посланието е нещо отвъд думите и неговото значение се отразява с пълна сила в детската душа. Разказвали са ни десетки истории с подобен контекст, включително и историята за Дядо Коледа и трябва да се запитаме като деца, родители и партньори: Колко такива истории моето дете, любим, родители…са ми разказвали? И не за да ме подведат или излъжат, а по-скоро, за да ми кажат нещо, което казано иначе в прав текст, може да бъде неразбрано или дори да навреди…?

Теодора Колева – клиничен психолог

Център за работа с деца „МИКИ“

Материалът Светът на Истината и Героят ПИНОКИО е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.