Детето и неговият въображаем приятел – има го, изглежда странно и звучи малко притеснително, но трябва ли реално родителят да се тревожи, какво казва това за детето и как да се отнасяме с него и въображаемия му приятел – въпроси, които всеки човек си е задавал, когато е имал подобни въображаеми срещи.
Основният отговор е един и той е много успокоителен. Въображаемият приятел е феномен на израстването и в този смисъл родителят няма причини да се притеснява за психичното здраве на своето дете. Обикновено се случва да се появи такъв между 3-та и 5-та година. Правени са изследвания и проучвания по темата – в различни страни, с различна култура и език, се наблюдава същото, тоест тук наистина говорим за норма, а не за излизане от нея. Нещо повече, смята се, че деца, които имат въображаеми приятели, са по-чувствителни, с по-богато въображение и речников запас и по-емпатични. Разглеждайки го като възрастов феномен, той се очаква да отмине с порастването и разширяването на социалния живот на детето. В този смисъл би могло да се помисли за социалния му кръг, за честотата на срещите с връстници, за преживяванията му в дома и извън него – стимулирането им само биха била от полза.
Как да се държим с въображаемия приятел – като малко се преоделеем и не отричаме съществуването му, него го има по някаква причина и ако го отричаме и „забраняваме“ да говорим за него вкъщи и пред други хора, най-вероятно причината ще си остане, но ще се създаде и друг проблем. Може да питаме за името му, за това какво обича, какво иска – това дава информация по индиректен начин за желанията на собственото дете.
Автор Цветелина Цветкова Център за работа с деца „МИКИ“
