Пинокио е публикуван през 1883г. от автора Карло Колоди ( Carlo Collodi). В последствие Уолт Дисни преработва разказа ( през 1940) и придава на историята един позитивен край. Това е една история за пътешествието на момчето във своя вътрешен свят. Един от бележитите психолози – Карл Густав Юнг определя разказа като история за израстването на личността..
Пинокио започва пътя си като едно „непослушно момче“. Дори още когато е дърво той започва да спори с баща си Джепето и веднага щом се превръща в кукла-марионетка той изоставя баща си и тръгва по следите на любопитството и желанията си, като основен мотиватор при него е търсенето на удоволствие, при липсваща самокритичност и чувство за отговорност. Нещо като типичното поведение на две годишното дете, когато изследва границите на света и другите около себе си.
Когато малкото мъдро щурче пита Пинокио, защо иска да избяга от вкъщи, той отговаря, че трябва да бъде изпратен на училище, а няма желание да се учи и предпочита да тича след пеперудите в полето, да катери дървета и да събира яйца от гнездата на птиците.
Първата лъжа в историята за Пинокио обаче не е изречена от него, а от неговия баща – Джепето, който продава палтото си, за да купи учебник на Пинокио, казвайки му, че го е продал, защото му било твърде топло с него. ( Класически пример за лъжа от страна на бащата, изречена с добри намерения). Той донякъде разбира добротата и жертвата на баща си, но все още не се е научил да живее в света на правилата и предпочита да бъде непослушен. Тази негова волност го правят лесен за манипулиране и при появата на хитреците – котката и лисицата, той попада в капана им и бива заблуден и изкушен да наруши правилата.
Лъжата на Джепето е често срещана в комуникацията и е добре да и обърнем малко повече внимание. Понякога всички изричаме така наречените благородни лъжи от добри намерения и загриженост към другите. Ако Джепето беше казал на сина си – „ Продадох палтото си, за да ти купя учебник“ – той би казал истината, но неговото послание към момчето щеше да бъде „ Виж жертвата, която направих за теб!“, но казвайки, че е продал палтото си, защото му е твърде топло с него, той предава посланието „Моето палто не означава толкова много за мен, но твоят ученик значи много повече и не искам да се чувстваш зле от това че съм продал палтото си“ Това е парадоксалното тук- лъжата в думите на Джепето е истината и разкрива значимостта на посланието, което отправяме към околните, и най-вече към децата. Посланието е нещо отвъд думите и неговото значение се отразява с пълна сила в детската душа. Разказвали са ни десетки истории с подобен контекст, включително и историята за Дядо Коледа и трябва да се запитаме като деца, родители и партньори: Колко такива истории моето дете, любим, родители…са ми разказвали? И не за да ме подведат или излъжат, а по-скоро, за да ми кажат нещо, което казано иначе в прав текст, може да бъде неразбрано или дори да навреди…?
Теодора Колева – клиничен психолог
Център за работа с деца „МИКИ“
