В началото всичко изглежда простичко и невинно! „Какво пък, детето е толкова умно! Той разбира повече от мен, взима телефона и без проблем влиза където си поиска, отваря си клипчета без никой да му помага, а е само на 3…“ Толкова често чуваме тези думи. Днешното забързано ежедневие при 10 часов, а понякога и по-дълъг работен ден и след това всичко, което ни чака у дома…Така забързани в този водовъртеж сме склонни да оставим детето да стои пред таблета или с телефон в ръцете , за да успеем да свършим всичко или да си откраднем мъничко време за себе си.
Когато детето седи пред екрана или в мрежата, то се чувства свободно , силно, недосегаемо, може да се превъплати в любим герой дори да придобие усещането за безсмъртност. В началото това може да ви изглежда безобидно, дори забавно, но постепенно откривайки необятните възможности на виртуалния свят хлапетата започват да прекарват все повече време там и постепенно все повече се откъсват от околния. Мислим си, че може би така е по-добре „Нали това е бъдещето, а и така си е у дома, пред очите ми“. Нещата обаче съвсем не са безобидни. Първо се появява желанието на детето да стои пред компютъра с часове наред, вместо да излезе да играе със своите връстници, а постепенно може да се стигне и до пълна изолация от околния свят. Подобно на всички зависимости и компютърната се появява постепенно и неусетно. В основата на това стои невротрансмитера допамин, който е отговорен за емоционалните ни реакции и влияе директно върху центровете на удоволствието. От друга страна участва в системата на възнагражденията, което води до активното действие на човека да извършва и постига онова, което му доставя удоволствие (да постигне нов рекорд, да мине следващо ниво, да спечели победа и пр.). Желанието това удоволствие да се преживява и повтаря отново, потиква детето да стои пред любимото устройство и да изпълнява любимото си действие. Това също е заслуга на допамина, който се явява хормон стимулиращ привикването и пристрастяването. Често забързани и затрупани с ежедневни задачи не забелязваме промяната у нашите деца. Ако вашият малчуган се заседява ежедневно часове наред пред компютъра или игровата конзола и забележите някои физически или поведенчески промени е добре да обърнете внимание на това и да се консултирате със специалист.
Характерни поведенчески и телесни симптоми при компютърна зависимост :
- Детето често е изнервено или потиснато, ако не е пред компютъра
- Избягва играта с приятели и навън, за да играе у дома пред екрана
- Все по-често и за по-дълго отлага ежедневните си задължения, за да прекарва по-дълго пред компютъра
- Успеха в училище се влошава
- Търси всякаква възможност да бъде пред екрана
- Прави го винаги когато знае, че не го наблюдават
- Разговорите с връстниците обикновено се въртят около темата за някоя интернет игра или нещо подобно
- На физическо ниво се наблюдава загуба на апетит и тегло
- Бледа кожа
- Зачервени очи
- Безсъние и др.
Разбира се това не означава, че трябва да изключим всички електронни устройства от живота на децата напълно. В съвременното общество и днешния начин на живот, изключването на компютрите, телефоните и електронните игри са част от ежедневието и присъстват във всеки дом. Това прави изключването им или отклоняването на интереса към тях почти невъзможно. Родителската толерантност към игрите и заниманията с електронни устройства, както и липсата на контрол върху времето прекарано пред тях са сериозни фактори, водещи до компютърно пристрастяване. Важно е да има баланс между стоенето пред монитора , живото общуване и игра и задължително ежедневна физическа активност.
Марияна Павлова
