За децата със СОП и СОТ

„През цялото ми време в училище аз бях до голяма степен обезкуражен. Не е приятно да се чувстваш изцяло превъзхождан и да си най-отзад още при началото на състезанието.”

Уинстън Чърчил

Всяко дете е уникално и носи свой талант, а ние възрастните сме тези, които трябва да му дадем възможност да ги разгърне. Поставянето под общоприети норми и стандарти в етапите на детското развитие не е калъп, но дава възможност още в най-ранна възраст да се улови евентуалната задръжка в определена област на детското развитие. Появата на дефицити в определена област може да доведе до забавяне в развитието и появата на трудности със справянето в естествения процес на израстване. Ранното откриване на такива дава по-голям шанс за работа по преодоляването им. В образователната система също са поставени определени критерии и стандарти , които децата трябва да покриват на определен етап. Важно е да съумеем да дадем шанс на всяко дете да разгърне своя максимален потенциал, за да може да се развива като здрава и хармонична личност.

Специални Образователни Потребности (СОП) е понятие, което обхваща широк диапазон на дефицити и нарушения:

Сензорни увреждания, които включват нарушения в различни форми и степени на слух и зрение;
Сензорно интегративна дисфункция (СИД) – характеризира се с нарушено възприемане, подреждане и преработка на сетивни дразнения, изразяващо се в неспособност на мозъка да обединява и интегрира определена информация, получена през сензорните канали.
Генерализирано Разстройство на Развитието (ГРР) включващо широк спектър от тясно свързани разстройства с общи симптоми познати под обединяващото наименование Аутизъм.
Умствена изостаналост (УИ) – включва сложни органически нарушения в познавателната дейност, характеризиращи се с редица особености. В МКБ 10 се описва като : състояние на задържано или непълно умствено развитие, отнасящо се до изграждане и развитие на когнитивни, речеви, двигателни и социални умения.
Синдром на хиперактивност и дефицит на внимание (ADHD) – често срещано нарушение на невропсихологическото развитие на детето. Най-общо се определя като разстройство на поведението характеризиращо се с хиперактивност, придружено от дефицит на внимание, водещо до трудности със справянето в ограмотяването и социализацията на детето.
Езиково-говорни нарушения – свързани са с нарушения на звуково-артикулационните функции и проблеми в комуникацията. Те могат да бъдат : артикулационни нарушения (свързани с липса, липса на произношение или замяна на говорни звукове); нарушения в речевата плавност (заекване); липса на реч или забавяне в говорното развитие (говорното развитие преминава през различни етапи, но на около 2 години детето би трябвало да може да говори с фрази и кратки изречения); фонологични нарушения (нарушение в способността за заучаване и използване на говорни звукове със съхранено разбиране); семантично-прагматично (нарушение, при което е засегната семантиката на езика изразяващо се в затрудненото му разбиране и употреба) и граматически нарушения изразяващо се в трудно овладяване правилата на езика.
Емоционални или поведенчески отклонения – за емоционално-поведенческо разстройство може да се говори когато се наблюдава отклонение от общоприетата норма на поведение, което води до затруднения в социалните контакти.

Специфични обучителни трудности (СОТ) е термин който се използва, за да опише онази част от учениците, които имат определени затруднения в ограмотяването и овладяването на училищните умения. Те са със съхранен и нормален интелект, а често и с такъв над средната норма. Разликата се състои в това, че при децата със СОТ се отчитат дефицити в разбирането и използването на езика, без да са на лице физиологични предпоставки или първично увреждане. Към СОТ се отнасят :

Дислексия – това е разстройство на способността или неспособността за четене и разбиране на прочетеното. Налице е невъзможност да се усвоят чрез стандартните обучителни подходи връзките между звуци, букви и думи, което води до трудност да се разбира значението на прочетени текстове.
Дисграфия – най-общо казано е разстройство на възможността за писане. Симптомите са свързани със затруднения и грешки при изписване и преписване на букви и думи. Нарушения се наблюдават във фината моторика и зрително-моторната координация.
Дискалкулия – разстройство в усвояване на смятането при деца със съхранен интелект. Трудностите се изразяват във възприемане, разбиране или възпроизвеждане на количествена или пространствена информация, неразбиране на простите концепции за числата и смятане, както и понякога объркване на цифри и букви.
Диспраксия – това е нарушение, засягащо извършването на волеви движения, което се изразява в трудности във фина и груба моторика, дефицити в моторното планиране и двигателно координационни задачи. Наблюдава се нисък мускулен тонус, непохватност и тромавост. Затрудненията засягат също и разбиране и интерпретиране на изказвания от другите; трудности при устната комуникация с другите; краткосрочната памет е слаба , което води до трудно запомняне на инструкции и др. Всички тези дефицит правят адаптирането към училищна среда, както и овладяването на училищни умения много труден процес за детето.

Важно е да се знае, че СОП или СОТ не са диагноза и не означават задължително, че детето има увреждане или е болно! Ранното установяване на наличието на определени дефицити дава възможност за навременна корекционна работа със съответните специалисти. Адекватната помощ, предложена в подкрепяща среда позволява на детето да развие своя потенциал и да има по-голям шанс за интегриране в естествената му среда. Важно е да знаем, че стимулирането с добра дума, дори при най-малък напредък, търпението и проявата на разбиране към децата дават много по-добри резултати от поставянето им в калъпа на общо приетите норми!