Диспраксията се отнася към специфичните разстройства на двигателната функция с начало в ранното детство, свързани с нарушение или изоставане в развитието на някои функции на ЦНС (Централна нервна система). Това нарушение се среща при около 5% от населението и засяга два пъти по-често децата от мъжки пол.
Диспраксията е увреждане, засягащо двигателните функции и моториката (особено фината). Проявата на симптоми е с ранно начало и лесно забележими външни белези, което дава възможност за ранно диагностициране и включване на специализирана помощ.
Ранни маркери за диспраксия могат да бъдат забелязани още в ранен етап на детското развитие до 3 годишна възраст. Такива могат да бъдат лесна раздразнимост при бебетата, особено при приемане на храна. Това особено силно е засегнато когато е включена зрително-моторната координация (координацията ръка-око) при използване на лъжица и чиния, пренасяне на храната до устата и пр.
В по-късен етап около 5 години се отчитат сериозни затруднения в общата и фина моторика като : тромавост; затруднения в общата ориентация; затруднена ляво-дясна ориентация връзване на обувки, закопчаване на копчета, рязане с ножичка (и всякакви дейности изискващи участието на фина моторика);пренос на модел или преписване (което също е тясно свързано с нарушението на зрително-моторната координация). Засегнати са и способностите за обща организация като самообслужване при събличане и обличане; подготвяне на лични вещи; трудна концентрация и пр.
След 11 годишна възраст, когато се очаква детето вече да има зрялост за самоподготовка и отговорности, особено ясен предиктор е неспособността за самостоятелно планиране и организация (забравя различни неща нужни за училищни или дневни задачи; неспособност да менажира времето си) и пр. При ограмотените вече деца, които са усвоили писмената реч са характерни бавното писане, трудности да се пренася информация от учебника или дъската върху тетрадката, бързо изчерпване; лесно разсейване и пр. Могат да се наблюдават нарушения в речта, изразяващи се като аграматична реч или нарушения в словореда и плавността.
Основните диагностични белези са видими с невъоръжено око и лесни за разпознаване, но важното, което трябва да се знае за диспраксията е, че при нея симптомите нямат връзка с неврологично увреждане (като ДЦП например), нарушения в зрението или интелектуален дефицит. Често, когато симптомите на някое нарушение са свързани с видими външни белези терапевтичната дейност се насочва към корекционна работа (като упражнения за фина моторика, усвояване на ляво-дясно, подобряване на почерка и пр.). Това безспорно е важен процес, но подобно на физиологичните проблеми (например: ако имаме температура аналгина ще я свали, но няма да излекува причината за нея). Така и в психотерапията. Усилията трябва да са насочени не само към корекционна подкрепа на видимите затруднения, но и да се потърси и работи с по-основни фактори, водещи до определено състояние. При диспраксията може да се наблюдава сензорна дезинтеграция; нарушения във вестибуларната функция; нарушения в гнозисните процеси (ритмов, времеви), двигателен контрол и др.
Ранното диагностициране и включване на специализирана работа дават по-добър шанс за развитие на максималния потенциал на всяко дете.
