„Нищо не се среща по-често от оплакванията на родители, които не разбират децата си и на деца, неразбрани от своите родители„
Когато пораснем, често казваме „Аз никога няма да правя така с моето дете…“ Когато станем родители обаче реалността става друга – забравяме колко пъти сме чували думи като : „Не пипай!“, „Сега не може“, „Внимавай“, „Никога повече“…
Често забравяме, че децата имат чувства, желания, потребности и мисли, които не винаги съвпадат с тези на възрастните. Има разбира се и друга крайност: – „Моето дете ТРЯБВА да получи всичко, което аз не съм“. Така несъзнавано ги превръщаме в някой, който да преследва нашите несбъднати мечти. Понякога дори „жертваме“ себе си, нашите потребности, мечти и желания и забравяме, че имаме и наш живот, а това води до физическо, психическо и емоционално изчерпване.
Всички знаем, че училище за родители няма. Учим се в движение, правим грешки, търсим съвети, но най-добрата рецепта е да е забравяме, че трябва да има баланс. Децата се нуждаят от авторитети! Трябва да имат ясно изградени правила и граници, за да се изградят като добре адаптирани личности в социума. От изключителна важност е да им се предостави възможността сами да правят избор, като имат поне две алтернативи. Ако сте решили, че е време детето ви да започне нещо ново – спорт, музика, танци. Дайте му възможност да усети, че то също участва в това решение. Можете да го заведете например на няколко тренировки в басейна, на тенис корта или в залата по художествена гимнастика. Нека само намери, това, което е най-близко до него. Разкажете му колко е важно човек да спортува и го попитайте къде му е харесало най-много.
Ако вие сте мечтали да станете балерина, футболист или цигулар, НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ТОВА Е БИЛО ВАШАТА МЕЧТА, а не тази на вашето дете!
Трудностите ни в общуването с децата произтичат най-вече от нагласите, който си създаваме към тях. Хармоничната връзка се създава по пътя на доверието и уважението към техните мисли и чувства. Добре е да се научим да чуваме това, което се опитват да ни кажат, защото доброто общуване се основава именно на това.
Често в моите консултации родителите идват, защото дечицата им не им споделят нищо. Запитвали ли сте се защо е така? Обикновено това е сигнал, че детето не се чувства разбрано и прието от тях. В стремежа си да направим най-доброто за детето си понякога забравяме, че доверието е взаимен процес и е акт на приемане. Малчуганите споделят, че обикновено им казват какво „Не трябва“ или „Трябва“ да правят, но почти никога не ги питат „Искаш ли да…“. В много от случаите чуват „Какво не съм се справил!“, а не „С какво съм се справил добре!“, „Колко съм ги разочаровал!“, а не „Гордея се с теб!“ как „Някой прави нещо по-добре от мен!“, а не „Ти можеш това!“ и пр. Така децата започват да избягват споделянето, защото мама и татко „не харесват това“ или „ще ги разочаровам“ и т.н.
Ако детето ви не се е справило с нещо и му казвате всеки път: „Ти не можеш, защото не си се постарал достатъчно“ . Или „А защо 5, Митко има 6“ . Вместо „Браво, справил си се добре и знам, че можеш и още по-добре“… Ако винаги критикуваме детето, когато то не се е справило с нещо, защото няма нужните умения или не се е постарало повече, това води до все по-малко желание да опитва да прави нещо, защото няма да се справи или ще ви разочарова. Така се създава индивид с ниско самочувствие, чувство за вина и неинициативност. На децата трябва да им се дава възможност да допускат и грешки и да усещат, че сте до тях в такива моменти и ги обичате.
Не пренебрегвайте чувствата на детето! Вместо: „Стига си плакал“, „Хайде стига вече, ще ти мине“, „Не се ядосвай“ и др. Опитайте с: „Виждам, че си тъжен. Знаеш ли и аз понякога се чувствам така. Искаш ли да ми разкажеш за случилото се ?“
или „Ядосан си, когато аз съм ядосана обикновено ми помага…“. Бъдете искрени с тях, показвайте им, че и вие имате чувства и не се страхувайте да ги показвате. Това ще даде възможност на детето да се научи да разбира и разпознава, както своите, така и чуждите емоции.
Когато сгрешат, помислете за наказанията. Те трябва да бъдат винаги по едно за определено провинение. С ясен срок и яснота. Избягвайте реплики като „Взимам ти телефона завинаги“, „Никога повече няма да получиш…“ и пр. Не наказвайте с мълчание. По-добре поговорете с детето, обяснете му защо сте ядосани и му наложете някакво наказание. Да млъкнете и да затворите вратата зад гърба си не е добра идея. Това е най-страшното наказание за всяко дете, защото то не разбира това което е сгрешило и какво следва. Това поражда страх и вина.
Не забравяйте, че всичко през което вие сте минавали и сте изпитали важи и за вашите деца!
Марияна Павлова
