Много от децата с дислексия се изправят пред трудностите на четенето и писането, и декодирането на езика като цяло за ВТОРИ път, именно при изучаването на чужд език в училище. От друга страна учебните планове все още не разполагат със специализирани и индивидуализирани програми и помощни способи за деца с обучителни трудности при изучаването на езици.
Както знаем изучаването на чужд език започва от началното училище, като с времето той придобива все по-голямо значение, достигайки до гимназиалните класове, където чуждия език се явява един от предметите, с които учениците трябва да се подготвят за кандидатстудентски изпити. По-нататък много от програмите и специалностите, които децата желаят да запишат са именно онези, за които се полага изпит/ матура по език. И тук се поставя въпросът: Какво можем да направим , за да улесним процеса на учене на друг език при децата с дислексия?
Първото условие за успешното изучаване на езика при деца с дислексия е това да се съобразим с желанието на детето. Оставяйки ученика да избере сам какво му харесва, без да натрапваме мнението и желанията си като родители или учители, правим процеса на учене изначално по-успешен и със сигурност по-приятен.
Вторият език често изправя децата пред нов стрес и още веднъж пред всичко онова с което те вече се сблъскват всеки ден – проблемите в декодирането! Този път с друга езикова система, а понякога и с няколко такива ( когато е задължително изучаването на два чужди езика)
В някои случаи обаче вторият език е благотворна основа за това детето да се справя по-добре в ученето -особено, когато новият език се окаже по-лесен и системата на изразяване с чужд език пасне по-добре на начина на разбиране и декодиране на ученика с обучителни трудности.
Има няколко начина да се подходи към предизвикателствата при изучаване а
на чужд език:
- Да мислим в екип!
Екипната работа между ресурсни учители, преподаватели, родители е ключова за намирането на най-добрите подходи за работа с детето. Всички те трябва да си дават сметка за двойното натоварване, което детето с дислексия преживява, за да догони всеобщите стандарти. Не трябва да се забравя, за тревожността, стреса и разочарованието, които децата преживяват, когато след положения труд отново получават ниски и неудовлетворителни оценки. Откриването на интересите на децата и мястото, в което могат да се изразят свободно без да бъдат – категоризирани и оценявани е от огромно значение за това да се справят с ежедневните задачи.
- Оценяваме ли старанието и труда?
Вторият подход е свързан именно с преразглеждането на „ всеобщите стандарти“ за успешно преминаване през учебния материал. За децата с дислексия и други обучителни трудности е добре да има модифицирани изпитни условия като – удължено време за изпълнение на задачите, асистиране по време на тестове, уголемен шрифт и опростяване на условията на задачите.
Със сигурност всеки преподавател знае кога децата полагат усилия и въпреки това им е трудно да усвоят нови знания и умения. Оценката върху положения труд , а не непременно върху резултата, рефлектира директно и върху формирането на самооценката и удовлетвореността на учениците от ученето и им показва , че те МОГАТ и че това което правят – има смисъл!
- Използване на времето извън учебната година
Най- подходящото време за изучаване на чуждия език включен в учебната програма или този, който ученикът предпочита е през ваканциите. Лятната ваканция е уникален шанс за подпомагане на учебния процес . Децата могат да се запишат на лятно училище, езикови школи, индивидуална подготовка, да четат и работят с родителите у дома.. Подпомагането на ученето през ваканциите намалява стреса през учебните месеци, когато се струпват всички учебни предмети.
4. Подкрепата и какво всъщност е важно!
Най-важното нещо което всички можем да направим за децата с обучителни трудности е това да ги подкрепяме безусловно и да вярваме в тях независимо от това какво системата отчита като „успех“ , ЗАЩОТО:
Първо, нашата система – социална и образователна – съвсем не е от най-успешните и не може да отговори на нуждите на специалното образование, както и да финансира индивидуални програми и планове за обучение на деца с обучителни трудности.
Второ – понякога различието не е затворена врата към общоприетото, а е отворена врата за уникалността, талантите, опита да дадеш повече от себе си и да развиеш толерантност към хората различни от теб самия – а това са именно, нещата, на които една система трябва да учи децата СИ!
Център за работа с деца „МИКИ“
