Децата рисуват поради различни причини. Малките рисуват, защото им доставя удоволствие да оставят знаци върху хартията. По-големите – защото пресъздават върху листа един символичен свят, в който могат да вземат контрол, който им е труден например да постигнат в реалността. Рисуването е прекрасна форма за изразяване на различни емоции, което оказва един дълбоко преобразуващ ефект въху душевността. Голямата сила на творчеството се състои в това, че чрез изображението могат да бъдат представени неизчерпаеми аспекти на обектите, както и на чувствата, които те предизвикват у самите нас. Изкуството е важна форма на себеизразяване в детската възраст поради тези причини. То има и когнитивна функция, доколкото изисква от детето да мисли преди да действа, рисуването е способ за осмисляне на действителността от детето, тъй като неговото мислене е по-конкретно и по-образно от това на възрастния. Важно е да се отбележи, че изобразеният образ се явява средство за психична защита и саморегулация на детето, към които то прибягва към трудни за него моменти. В този смисъл изкуството има и диагностична функция. На около 15 месеца детето вече би могло да държи молив и да оставя следи по листа, ако му е показвано, на около 21 – да драска по него, без да илиза от листа, а на около 30 месеца детето би могло да нарисува крива затворена линия. Рисуването е част и показател за човешкото развитие, затова стимулирането му от възрастния е директна помощ към детето – така му се дава способ за себеизказване, особено в период, в който думите, с които борави, са малко.
Рисунката е израз на детската душевност, отразява личните емоционални състояния. Чрез нея детето би могло да изрази чувства, за които не може и не иска да говори, като това е и начин да ги осъзнае, осмисли и дори преодолее. Рисунката дава свобода на самоизразяване на нивово на най-личния и най-себеразбираем език.
