Дълбокия и скрит смисъл в Алиса в страната на чудесата
Книгата на Луис Карол АЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА е част от живота на много деца. Изглежда ни като една леко странна детска приказка, но всъщност….тя има да каже много повече от това, което виждаме на пръв прочит!
Събитията в историята са свързани със стъпките към порастването на детето и прогресирането на детството към настъпващото юношество. Според автори като Чарлс Фрей и Джон Грифин, „ Алиса е въвлечена в едно романтично приключение за нейната собствена идентичност и порастване, за разбирането на принципите на логиката, правилата, игрите, които хората играят, авторитетите, времето и въпросите за смъртта.“
„ Колко загадъчни са всички тези промени! Никога не съм сигурна каква ще бъда, дори през следващата минута.“
Пътуването започва с любопитството
В началото на историята Алиса фантазира и не може да обърне внимание на случващото се покрай нея ( например, когато сестра и чете роман на глас ). Нейният ум е все още детински и много лесно разсейващ се . От друга страна въображението и кръжи непокорно, и тя несъзнавано започва да сглобява един собствен свят. Точно тогава тя забелязва и белият заек, въплъщение на нейното въображение и разпалващ любопитството и все повече.
Децата са хората с най-голямо любопитство; те са най-готови да научат още и още за света.
По-късно Туидъл Ди и Туидъл Дум и разказват история за това как любопитството може да доведе до „ужасни последствия“. Много често възрастните използваме тези истории, за да контролираме децата си чрез страх и да омаломощим детското въображение и любопитство, като им казваме всячески, че трябва да спрат да задават въпроси и да пораснат. Туидъл Ди и Туидъл Дум символизират родителите, които опитват да държат въображението на Алиса под контрол.
„Изяж ме“
Алиса наистина среща неприятностите заради любопитството си. Тя все още е някъде в детството и има нужда от водач.., но към този момент такъв няма. Без да мисли, тя изяжда бисквитката с бележка „Изяж ме“. Акта на изяждането на бисквитката носи в себе си много важни идеи. Първата е свързана отново с това как любопитството може да ни въвлича в истински беди. Рано или късно обаче, колкото и поучителни истории да разкажем за това, детето ще наруши правилото и няма да се подчини, дори и след като е чуло за последствията ( пр. историята на мидите). Точно затова изяждането на бисквитката се случва в момента, в който възрастният и водачът не са налични, а стремежът към удоволствие и незабавно възнаграждение са на преден план. Тук любопитството надделява над разума и Алиса става великан, възприета от околните като огромно чудовище.
Не е ли това и начина, по който възприемаме юношите, които са се отдали на влеченията си, експериментиращи с наркотични вещества например или друго първосигнално поведение ? Не се ли ужасяваме от тях,…точно както заека и останалите герои се ужасяват от Алиса?!
В редица моменти от книгата Алиса показва своята юношеска природа, нейното детинско мислене и цялостно объркване. На нейното мислене една врата(символ на възрастния) и връща отговора „ Простете, не ви разбрах!“, защото именно във връзката между дете и възрастен, често възрастният е този, който е неспособен да разбере логиката на детето.. До момента, в който детето не навлезе във фазата на формалните операции ( Ж.Пиаже) около 11-12г. то се затруднява да „ приложи логическото мислене към абстрактни и хипотетични ситуации“.
„Коя си ти? – „ Аз едва ли знам.“
Постепенно в историята на нейния сън Алиса изгубва усещането са собствена идентичност и интегритет, точно както се случва при юношите..И когато гъсеницата я пита „ Коя си ти?“, тя отвръща „ Аз едва ли знам.“, тогава Карол разкрива уязвимостта на детето, чието порастване и познание за себе си се променят толкова бързо и ден след ден това усещане за ясна идентичност става изключително несигурно и нетрайно.
В този момент на историята тя достига юношеството.
Според социолога Хейнслин, в индустриализираният и комерсиален свят децата трябва да намерят себе си сами, да изваят самоличност и идентичност, която е еднакво далеч и от двете: от света на „малкия човек“, който трябва да остане в миналото и от света на „големия възрастен“, който все още е някъде извън кръгозора им.
Още според психологията и социологията съществува етап от развитието наречен „ преход към зрелостта“- период, през който младежите откриват себе си …и прогресивно пристъпват към отговорностите. До края на историята, нашата Алиса се научава да се справя с възникналите проблеми и придобива по-добра яснота за себе си и затова коя е тя. В следващите сцени Царицата, която лесно избухва и иска да погуби Алиса, е само препятствие в последната крачка към зрелостта и. За да преодолее това последно изпитание на волята, тя намира парченцето гъба в джоба си ( този път разсъдливо го изяжда ) и придобива отново огромни размери. Но в този случай поемаща отговорност и изправяща се пред страховете си… Порастваща.
„Алиса в страната на чудесата“ е един невероятен пример за прехода от детството към зрелостта. Точно както детския живот е преизпълнен с добри и лоши избори, такъв е и живота на Алиса, а защо не и на възрастните. Най-много и най-силно, тя се учи от опита си, който я отвежда към емоционалното съзряване, решаването на проблемите и начините за справяне в различните ситуации.
“Страхувам се, че не мога да обясня себе си, Господине. Защото Аз не съм себе си, не виждате ли?“
Струва ни се тук е уместно да се отбележи, че разказа за този детско-юношески свят не е само за малките читатели, а напротив, той е за най-големите, не мислите ли?
Теодора Колева – клиничен психолог
Център за работа с деца „МИКИ“
