Елективният мутизъм се среща при 3-8 деца на 10 000, като съотношението на момичета момчета е 2:1. Първото известно съобщение за това разстройство е на немския лекар Кусмаул от 1877г. Той описва случаи на хора, които отказват да говорят. През 1934г. Треймър въвежда термина елективен мутизъм, за да опише тези деца, които с избрани хора в избрани ситуации избират дали да говорят или не.
Етиологичните фактори за елективен мутизъм за свързани с майчина хиперопека, симбиотично отношение с майката, емоционални и физически травми в детството и др. Много често се споменава, че родителите на такива деца използват мълчанието като средство за изразяване на недоволство. Налице е висока коморбидност с речеви и езикови нарушения и умствена изостаналост.
Водещите симптоми са свързани с отказ от използване на реч извън дома. Комуникацията в някои случаи се осъществява с оскъдни жестове, еднодумни отговори или шепнешком. В резултат на това са налице трудности в обучението, отказ от ходене на училище и социална дезадаптация. Вкъщи такива деца могат да демонстрират немотивирани емоционални изблици, опозиционно и агресивно поведение.
За да бъде диагностициран елективен мутизъм, е необходимо наличието на следните прояви: експресивната и рецептивната реч да са развити в границите на нормалното за възрастта ниво; постоянно демонстриране на неспособност да се говори в определени ситуации. Тези симптоми трябва да са с продължително не повече от 4 седмици и да не са в следствие на общо нарушение на развитието или на неусвоена езикова система. Елективният мутизъм трябва да се отграничи от срамежливостта в непозната обстановка.
Библиография: Матанова, В. Психология на аномалното развитие, 2003.
МКБ-10. Психични и поведенчески разстройства, 2003.
Цветелина Цветкова
Център за работа с деца „МИКИ“
