Рисунката отразява погледа на детето за света, който го заобикаля и му дава възможност смело и с лекота да изразява своите преживявания, фантазии и мечти. В нея то проектира себе си. Понякога за човека е трудно и болезнено да говори за онова , което чувства или мисли, но невербалният език на рисунката му дава възможност да изрази себе си, своя емоционален свят и връзката му с околните по един естествен и непринуден начин.
Тя е любима дейност на децата, чрез която съвсем непринудено и под формата на игра намират свой начин за себеизразяване. Детската рисунка е силно изразно средство за представяне на цялостната същност на детето и отразява обществения му опит, неговите възприятия и представи. В рисунката то изразява своите чувства, желания и преживявания , а неговото въображение и мислене играят голяма роля.
В последните години детската рисунка намира широко приложение в практическата психология и се превръща във важен инструмент при практикуващите психолози. В световната практика все по-активно се налага като помощно диагностично средство в работата на детските специалисти. Приложението и с диагностична цел има следните сериозни предимства :
- Лесен за провеждане, не изисква специална подготовка и материали.
- Отпадат фактори като притеснение и стрес , тъй като рисуването е част от игровата дейност.
- Рисувателните техники могат да бъдат провеждани нееднократно, а толкова често, колкото е необходимо без да се губи диагностичната им стойност.
- Разкрива несъзнавани съдържания
Детската рисунка се използва както като допълнителен диагностичен инструмент за определяне на когнитивното развитие на детето, така и като проективна терапевтична методика. Изобразяването на различни елементи в рисунката дават възможност както за отреагиране на определени мисли и ситуации, така и на изява на различни емоционални състояния.
Едни от най-широко използваните в практиката рисувателни техники са „Рисунка на човешка фигура“, „Къща дърво, човек“, „Рисунка на семейство“ , „Омагьосано семейство“ и „Несъществуващо животно“.
