Основният отговор е един и той е много успокоителен. Въображаемият приятел е феномен на израстването и в този смисъл родителят няма причини да се притеснява за психичното здраве на своето дете. Обикновено се случва да се появи такъв между 3-та и 5-та година. Правени са изследвания и проучвания по темата – в различни страни, с различна култура и език, се наблюдава същото, тоест тук наистина говорим за норма, а не за излизане от нея. Нещо повече, смята се, че деца, които имат въображаеми приятели, са по-чувствителни, с по-богато въображение и речников запас и по-емпатични. Разглеждайки го като възрастов феномен, той се очаква да отмине с порастването и разширяването на социалния живот на детето. В този смисъл би могло да се помисли за социалния му кръг, за честотата на срещите с връстници, за преживяванията му в дома и извън него – стимулирането им само биха била от полза.

 Как да се държим с въображаемия приятел – като малко се преоделеем и не отричаме съществуването му, него го има по някаква причина и ако го отричаме и „забраняваме“ да говорим за него вкъщи и пред други хора, най-вероятно причината ще си остане, но ще се създаде и друг проблем. Може да питаме за името му, за това какво обича, какво иска – това дава информация по индиректен начин за желанията на собственото дете.

Автор Цветелина Цветкова Център за работа с деца „МИКИ“

Материалът Детето и неговият въображаем приятел е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

Както знаем изучаването на чужд език започва от началното училище, като с времето той придобива все по-голямо значение, достигайки до гимназиалните класове, където чуждия език се явява един от предметите, с които учениците трябва да се подготвят за кандидатстудентски изпити. По-нататък много от програмите и специалностите, които децата желаят да запишат са именно онези, за които се полага изпит/ матура по език. И тук се поставя въпросът: Какво можем да направим , за да улесним процеса на учене на друг език при децата с дислексия?

Първото условие за успешното изучаване на езика при деца с дислексия е това да се съобразим с желанието на детето. Оставяйки ученика да избере сам какво му харесва, без да натрапваме мнението и желанията си като родители или учители, правим процеса на учене изначално по-успешен и със сигурност по-приятен.

Вторият език често изправя децата пред нов стрес и още веднъж пред всичко онова с което те вече се сблъскват всеки ден – проблемите в декодирането! Този път с друга езикова система, а понякога и с няколко такива ( когато е задължително изучаването на два чужди езика)

В някои случаи обаче вторият език е благотворна основа за това детето да се справя по-добре в ученето -особено, когато новият език се окаже по-лесен и системата на изразяване с чужд език пасне по-добре на начина на разбиране и декодиране на ученика с обучителни трудности.

Има няколко начина да се подходи към предизвикателствата при изучаване а

на чужд език:

1.  Да мислим в екип!

Екипната работа между ресурсни учители, преподаватели, родители е ключова за намирането на най-добрите подходи за работа с детето. Всички те трябва да си дават сметка за двойното натоварване, което детето с дислексия преживява, за да догони всеобщите стандарти. Не трябва да се забравя, за тревожността, стреса и разочарованието, които децата преживяват, когато след положения труд отново получават ниски и неудовлетворителни оценки. Откриването на интересите на децата и мястото, в което могат да се изразят свободно без да бъдат – категоризирани и оценявани е от огромно значение за това да се справят с ежедневните задачи.

•  Оценяваме ли старанието и труда?

Вторият подход е свързан именно с преразглеждането на „ всеобщите стандарти“ за успешно преминаване през учебния материал. За децата с дислексия и други обучителни трудности е добре да има модифицирани изпитни условия като – удължено време за изпълнение на задачите, асистиране по време на тестове, уголемен шрифт и опростяване на условията на задачите.

Със сигурност всеки преподавател знае кога децата полагат усилия и въпреки това им е трудно да усвоят нови знания и умения. Оценката върху положения труд , а не непременно върху резултата, рефлектира директно и върху формирането на самооценката и удовлетвореността на учениците от ученето и им показва , че те МОГАТ  и че това което правят – има смисъл!

•  Използване на времето извън учебната година

Най- подходящото време за изучаване на чуждия език включен в учебната програма или този, който ученикът предпочита е през ваканциите. Лятната ваканция е уникален шанс за подпомагане на учебния процес . Децата могат да се запишат на лятно училище, езикови школи, индивидуална подготовка, да четат и работят с родителите у дома.. Подпомагането на ученето през ваканциите намалява стреса през учебните месеци, когато се струпват всички учебни предмети.

4. Подкрепата и какво всъщност е важно!

Най-важното нещо което всички можем да направим за децата с обучителни трудности е това да ги подкрепяме безусловно и да вярваме в тях независимо от това какво системата отчита като „успех“ , ЗАЩОТО:

Първо, нашата система – социална и образователна – съвсем не е от най-успешните и не може да отговори на нуждите на специалното образование, както и да финансира индивидуални програми и планове за обучение на деца с обучителни трудности.

Второ – понякога различието не е затворена врата към общоприетото, а е отворена врата за уникалността, талантите, опита да дадеш повече от себе си и да развиеш толерантност към хората различни от теб самия – а това са именно, нещата, на които една система трябва да учи децата СИ!

Център за работа с деца „МИКИ“

Материалът Чуждоезиково обучение и дислексия? е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

Пинокио започва пътя си като едно „непослушно момче“. Дори още когато е дърво той започва да спори с баща си Джепето и веднага щом се превръща в кукла-марионетка той изоставя баща си и тръгва по следите на любопитството и желанията си, като основен мотиватор при него е търсенето на удоволствие, при липсваща самокритичност и чувство за отговорност. Нещо като типичното поведение на две годишното дете, когато изследва границите на света и другите около себе си.

Когато малкото мъдро щурче пита Пинокио, защо иска да избяга от вкъщи, той отговаря, че трябва да бъде изпратен на училище, а няма желание да се учи и предпочита да тича след пеперудите в полето, да катери дървета и да събира яйца от гнездата на птиците.

Първата лъжа в историята за Пинокио обаче не е изречена от него, а от неговия баща – Джепето, който продава палтото си, за да купи учебник на Пинокио, казвайки му, че го е продал, защото му било твърде топло с него. ( Класически пример за лъжа от страна на бащата, изречена с добри намерения). Той донякъде разбира добротата и жертвата на баща си, но все още не се е научил да живее в света на правилата и предпочита да бъде непослушен. Тази негова волност го правят лесен за манипулиране и при появата на хитреците – котката и лисицата, той попада в капана им и бива заблуден и изкушен да наруши правилата.

Лъжата на Джепето е често срещана в комуникацията и е добре да и обърнем малко повече внимание. Понякога всички изричаме така наречените благородни лъжи от добри намерения и загриженост към другите. Ако Джепето беше казал на сина си – „ Продадох палтото си, за да ти купя учебник“ – той би казал истината, но неговото послание към момчето щеше да бъде „ Виж жертвата, която направих за теб!“, но казвайки, че е продал палтото си, защото му е твърде топло с него, той предава посланието „Моето палто не означава толкова много за мен, но твоят ученик значи много повече и не искам да се чувстваш зле от това че съм продал палтото си“ Това е парадоксалното тук- лъжата в думите на Джепето е истината и разкрива значимостта на посланието, което отправяме към околните, и най-вече към децата. Посланието е нещо отвъд думите и неговото значение се отразява с пълна сила в детската душа. Разказвали са ни десетки истории с подобен контекст, включително и историята за Дядо Коледа и трябва да се запитаме като деца, родители и партньори: Колко такива истории моето дете, любим, родители…са ми разказвали? И не за да ме подведат или излъжат, а по-скоро, за да ми кажат нещо, което казано иначе в прав текст, може да бъде неразбрано или дори да навреди…?

Теодора Колева – клиничен психолог

Център за работа с деца „МИКИ“

Материалът Светът на Истината и Героят ПИНОКИО е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

Дълбокия и скрит смисъл в Алиса в страната на чудесата

Книгата на Луис Карол АЛИСА В СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА е част от живота на много деца. Изглежда ни като една леко странна детска приказка, но всъщност….тя има да каже много повече от това, което виждаме на пръв прочит!

Събитията в историята са свързани със стъпките към порастването на детето и прогресирането на детството към настъпващото юношество. Според автори като Чарлс Фрей и Джон Грифин, „ Алиса е въвлечена в едно романтично приключение за нейната собствена идентичност и порастване, за разбирането на принципите на логиката, правилата, игрите, които хората играят, авторитетите, времето и въпросите за смъртта.“

„ Колко загадъчни са всички тези промени! Никога не съм сигурна каква ще бъда, дори през следващата минута.“

Пътуването започва с любопитството

В началото на историята Алиса фантазира и не може да обърне внимание на случващото се покрай нея ( например, когато сестра и чете роман на глас ). Нейният ум е все още детински и много лесно разсейващ се . От друга страна въображението и кръжи непокорно, и тя несъзнавано започва да сглобява един собствен свят. Точно тогава тя забелязва и белият заек, въплъщение на нейното въображение и разпалващ любопитството и все повече.

Децата са хората с най-голямо любопитство; те са най-готови да научат още и още за света.

По-късно Туидъл Ди и Туидъл Дум и разказват история за това как любопитството може да доведе до „ужасни последствия“. Много често възрастните използваме тези истории, за да контролираме децата си чрез страх и да омаломощим детското въображение и любопитство, като им казваме всячески, че трябва да спрат да задават въпроси и да пораснат. Туидъл Ди и Туидъл Дум символизират родителите, които опитват да държат въображението на Алиса под контрол.

„Изяж ме“

Алиса наистина среща неприятностите заради любопитството си. Тя все още е някъде в детството и има нужда от водач.., но към този момент такъв няма. Без да мисли, тя изяжда бисквитката с бележка „Изяж ме“. Акта на изяждането на бисквитката носи в себе си много важни идеи. Първата е свързана отново с това как любопитството може да ни въвлича в истински беди. Рано или късно обаче, колкото и поучителни истории да разкажем за това, детето ще наруши правилото и няма да се подчини, дори и след като е чуло за последствията ( пр. историята на мидите). Точно затова изяждането на бисквитката се случва в момента, в който възрастният и водачът не са налични, а стремежът към удоволствие и незабавно възнаграждение са на преден план. Тук любопитството надделява над разума и Алиса става великан, възприета от околните като огромно чудовище.

Не е ли това и начина, по който възприемаме юношите, които са се отдали на влеченията си, експериментиращи с наркотични вещества например или друго първосигнално поведение ? Не се ли ужасяваме от тях,…точно както заека и останалите герои се ужасяват от Алиса?!

В редица моменти от книгата Алиса показва своята юношеска природа, нейното детинско мислене и цялостно объркване. На нейното мислене една врата(символ на възрастния) и връща отговора „ Простете, не ви разбрах!“, защото именно във връзката между дете и възрастен, често възрастният е този, който е неспособен да разбере логиката на детето.. До момента, в който детето не навлезе във фазата на формалните операции ( Ж.Пиаже) около 11-12г. то се затруднява да „ приложи логическото мислене към абстрактни и хипотетични ситуации“.

„Коя си ти? – „ Аз едва ли знам.“

Постепенно в историята на нейния сън Алиса изгубва усещането са собствена идентичност и интегритет, точно както се случва при юношите..И когато гъсеницата я пита „ Коя си ти?“, тя отвръща „ Аз едва ли знам.“, тогава Карол разкрива уязвимостта на детето, чието порастване и познание за себе си се променят толкова бързо и ден след ден това усещане за ясна идентичност става изключително несигурно и нетрайно.

В този момент на историята тя достига юношеството.

Според социолога Хейнслин, в индустриализираният и комерсиален свят децата трябва да намерят себе си сами, да изваят самоличност и идентичност, която е еднакво далеч и от двете: от света на „малкия човек“, който трябва да остане в миналото и от света на „големия възрастен“, който все още е някъде извън кръгозора им.

Още според психологията и социологията съществува етап от развитието наречен „ преход към зрелостта“- период, през който младежите откриват себе си …и прогресивно пристъпват към отговорностите. До края на историята, нашата Алиса се научава да се справя с възникналите проблеми и придобива по-добра яснота за себе си и затова коя е тя. В следващите сцени Царицата, която лесно избухва и иска да погуби Алиса, е само препятствие в последната крачка към зрелостта и. За да преодолее това последно изпитание на волята, тя намира парченцето гъба в джоба си ( този път разсъдливо го изяжда ) и придобива отново огромни размери. Но в този случай поемаща отговорност и изправяща се пред страховете си… Порастваща.

„Алиса в страната на чудесата“ е един невероятен пример за прехода от детството към зрелостта. Точно както детския живот е преизпълнен с добри и лоши избори, такъв е и живота на Алиса, а защо не и на възрастните. Най-много и най-силно, тя се учи от опита си, който я отвежда към емоционалното съзряване, решаването на проблемите и начините за справяне в различните ситуации.

“Страхувам се, че не мога да обясня себе си, Господине. Защото Аз не съм себе си, не виждате ли?“

Струва ни се тук е уместно да се отбележи, че разказа за този детско-юношески свят не е само за малките читатели, а напротив, той е за най-големите, не мислите ли?

Теодора Колева – клиничен психолог

Център за работа с деца „МИКИ“

Материалът Приключението по пътя към излизане от детството е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

           Етиологичните фактори за елективен мутизъм за свързани с майчина хиперопека, симбиотично отношение с майката, емоционални и физически травми в детството и др. Много често се споменава, че родителите на такива деца използват мълчанието като средство за изразяване на недоволство. Налице е висока коморбидност с речеви и езикови нарушения и умствена изостаналост.

           Водещите симптоми са свързани с отказ от използване на реч извън дома. Комуникацията в някои случаи се осъществява с оскъдни жестове, еднодумни отговори или шепнешком. В резултат на това са налице трудности в обучението, отказ от ходене на училище и социална дезадаптация. Вкъщи такива деца могат да демонстрират немотивирани емоционални изблици, опозиционно и агресивно поведение.

           За да бъде диагностициран елективен мутизъм, е необходимо наличието на следните прояви: експресивната и рецептивната реч да са развити в границите на нормалното за възрастта ниво; постоянно демонстриране на неспособност да се говори в определени ситуации. Тези симптоми трябва да са с продължително не повече от 4 седмици и да не са в следствие на общо нарушение на развитието или на неусвоена езикова система. Елективният мутизъм трябва да се отграничи от срамежливостта в непозната обстановка.

Библиография: Матанова, В. Психология на аномалното развитие, 2003.

                           МКБ-10. Психични и поведенчески разстройства, 2003.

Цветелина Цветкова
Център за работа с деца „МИКИ“

Материалът Какво е елективен мутизъм? е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

Терминът „аутизъм“ има гръцки произход и всъщност означава „съществуване сам за себе си“. През 1943г. Лео Канер въвежда термина в психиатричната практика. Няма единно обяснение какво отключва това разстройство. То и до днес е една от най-големите загадки в детското развитие.

Аутизмът е вид генерализирано разстройство на развитието, което се определя от наличието на абнормно развитие преди тригодишна възраст и повлиява функционирането в 3 области:  социални взаимоотношения, комуникация и поведение. Всички нива на IQ могат да се срещнат в съчетание с аутизъм. Среща се 3-4 пъти по-често при момчета отколкото при момичета.

 Примери за качествено нарушение на социалните взаимоотношения са нарушение на невербалното поведение като контакт очи в очи, жестове, мимики, избягване на физически контакт. Децата с аутизъм обичайно обичат да сами, липсва игрова дейност с другите, сякаш те не ги забелязват. Не се прави разлика в отношението към близки, познати или непознати хора.

           Качествено нарушена комуникация означава закъснение или липса на устна реч, неспособност да се поддържа разговор, липса на спонтанна игра, игрите “наужким“ и социално-ролевите игри не се възприемат. Честа е трудността в овладяването на личното местоимение в 1л. ед.ч. и невербалната комуникация. Играе с играчки, но по-скоро е заинтересовано от отделни техни части, а не от приложението им и символиката им.

           От поведенческите нарушения могат да се забележат двигателни стереотипни движения, интереси и дейности; ритуали, особени хранителни навици, неадекватни емоционални реакции, липса на реакция при молба от страна на другия и други.

 Използват се  разработени терапевтични модели, в които се включват различни специалисти –  детски психиатри, психолози, логопеди, специални педагози, ресурсни учители. Препоръчват се дейности, които са с уточнена последователност и предвидимост. Особено важно е за тези деца да се говори ясно и точно. Поговорки, които често използваме в ежедневната си реч, носещи скрит смисъл, трябва да се избягват. Ако се каже например „Стана вир вода“ детето ще се обърка, защото значението на думите не се възприема символно, а поотделно и буквално. Очният контакт  може да се стимулира, когато се подават желаните от детето предмети на нивото на очите. Сензорните игри са важна част в терапевтичния процес. Дългосрочната цел е развитие и подпомагане на способността за общуване и комуникация, но за да бъде смислен даден подход, той трябва да е гъвкав, съобразен с конкретното дете и неговата среда и да се прилага с упоритост и търпение.

Автор Цветелина Цветкова

Център за работа с деца „МИКИ“

Материалът Аутизъм – какво е това е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

 Рисунката е израз на детската душевност, отразява личните емоционални състояния. Чрез нея детето би могло да изрази чувства, за които не може и не иска да говори, като това е и начин да ги осъзнае, осмисли и дори преодолее. Рисунката дава свобода на самоизразяване на най-личния и най-себеразбираем език.

Научете повече за нашето обучение:
РИСУНКАТА КАТО МЕТОД ЗА ДИАГНОСТИКА НА ДЕТСКОТО РАЗВИТИЕ

Материалът За детската рисунка е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.

         Тя е любима дейност на децата, чрез която съвсем непринудено и под формата на игра намират свой начин за себеизразяване. Детската рисунка е силно изразно средство за представяне на цялостната същност на детето и отразява обществения му опит, неговите възприятия и представи. В рисунката то изразява своите чувства, желания и преживявания , а неговото въображение и мислене играят голяма роля. 

В последните години детската рисунка намира широко приложение в практическата психология и се превръща във важен инструмент при практикуващите психолози.  В световната практика все по-активно се налага като помощно диагностично средство в работата на детските специалисти. Приложението и с диагностична цел има следните сериозни предимства :

• Лесен за провеждане, не изисква специална подготовка и материали.
• Отпадат фактори като притеснение и стрес , тъй като рисуването е част от игровата дейност.
• Рисувателните техники могат да бъдат провеждани нееднократно, а толкова често, колкото е необходимо без да се губи диагностичната им стойност.
• Разкрива несъзнавани съдържания

Детската рисунка се използва както като допълнителен диагностичен инструмент за определяне на когнитивното развитие на детето, така и като проективна терапевтична методика. Изобразяването на различни елементи в рисунката дават възможност както за отреагиране на определени мисли и ситуации, така и на изява на различни емоционални състояния.

Едни от най-широко използваните в практиката рисувателни техники са „Рисунка на човешка фигура“, „Къща дърво, човек“,  „Рисунка на семейство“ , „Омагьосано семейство“ и „Несъществуващо животно“.

Материалът Детската рисунка е публикуван за пръв път на Zdravapsihika.bg.